Сталинизмът се основава на марксизъм-ленинизъм и включва създаването на еднопартийна тоталитарна полицейска държава; бърза индустриализация; теорията на социализма в една държава; колективизация на земеделието; засилване на класовата борба при социализма; култ към личността; и подчиняване на интересите на чуждестранните комунистически партии на тези на Комунистическата партия на Съветския съюз, считана от сталинизма за водеща авангардна партия на комунистическата революция по това време. маоизмът е разновидност на марксизма-ленинизма, разработен за осъществяване на социалистическа революция в земеделското, доиндустриално общество на Република Китай и по-късно Китайската народна република.Философската разлика между маоизма и марксизма-ленинизма е, че селячеството е революционният авангард в доиндустриалните общества, а не в пролетариата. твърдението, което беше приспособило марксизма-ленинизма към китайските условия, се превърна в идеята, че той го е актуализирал по фундаментален начин, прилагайки се към света като цяло. еврокомунизмът, наричан още демократичен комунизъм или неокомунизъм, беше ревизионистична тенденция през 70-те и 80-те години на миналия век в рамките на различни западноевропейски комунистически партии, които заявиха, че са разработили теория и практика на социална трансформация, по-подходящи за Западна Европа. по време на Студената война те се стремяха да подкопаят влиянието на Съветския съюз и Комунистическата партия на Съветския съюз. това беше особено видно в Италия, Испания и Франция. съдържание: сталинизъм, маоизъм, кубинска революция,Африкански социализъм, еврокомунизъм, революции от 1989 г.
Authors: Willem Brownstok
Belongs to collection: История на комунизма и марксизма-ленинизъм: от началото до упадъка
Pages: 164