Християнството в късната античност проследява християнството по време на християнската Римска империя - периодът от възхода на християнството при император Константин (около 313 г.), до падането на Западната римска империя (около 476 г.). крайната дата на този период варира, тъй като преходът към субримския период е станал постепенно и по различно време в различните райони. обикновено може да се датира късното древно християнство, продължаващо до края на 6-ти век и повторните завоевания по времето на Юстиниан (управлявал 527-565) на Византийската империя, въпреки че по-традиционна крайна дата е 476, годината, в която Одоакър сваля Ромул Август, традиционно считан за последния западен император. източното християнство включва християнски традиции и църковни семейства, които първоначално се развиват през класическата и късната античност в Близкия изток, Египет, Североизточна Африка,Източна Европа, Мала Азия, Малабарското крайбрежие в Южна Индия и части от Далечния изток. терминът не описва нито едно общение или религиозна деноминация. основните източнохристиянски тела включват Източната православна църква, Източните православни църкви, Източните католически църкви (които са възстановили общение с Рим, но все още поддържат източни литургии), протестантски източнохристиянски църкви, които са протестанти в богословието, но източно християни в културната практика, а деноминациите произлизат от историческата църква на Изтока. различните източни църкви обикновено не се наричат "източни", с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.Терминът не описва нито едно общение или религиозна деноминация. основните източнохристиянски тела включват Източната православна църква, Източните православни църкви, Източните католически църкви (които са възстановили общение с Рим, но все още поддържат източни литургии), протестантски източнохристиянски църкви, които са протестанти в богословието, но източно християни в културната практика, а деноминациите произлизат от историческата църква на Изтока. различните източни църкви обикновено не се наричат "източни", с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.Терминът не описва нито едно общение или религиозна деноминация. основните източнохристиянски тела включват Източната православна църква, Източните православни църкви, Източните католически църкви (които са възстановили общение с Рим, но все още поддържат източни литургии), протестантски източнохристиянски църкви, които са протестанти в богословието, но източно християни в културната практика, а деноминациите произлизат от историческата църква на Изтока. различните източни църкви обикновено не се наричат "източни", с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.източните католически църкви (които са възстановили общението си с Рим, но все още поддържат източни литургии), протестантските източнохристиянски църкви, които са протестантски в богословието, но източнохристиянски в културната практика, и деноминациите, произлезли от историческата църква на Изтока. различните източни църкви обикновено не се наричат "източни", с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.източните католически църкви (които са възстановили общението си с Рим, но все още поддържат източни литургии), протестантските източнохристиянски църкви, които са протестантски в богословието, но източнохристиянски в културната практика, и деноминациите, произлезли от историческата църква на Изтока. различните източни църкви обикновено не се наричат "източни", с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.с изключение на Асирийската църква на Изток и Античната църква на Изтока.
Authors: Mikael Eskelner
Belongs to collection: История и експанзия на християнството от неговия произход до V век
Pages: 130