първите примери за индуистко-арабската цифрова система се появяват в цифрите на Брахми, използвани в едиктите на Ашока, в които се намират няколко цифри, независимо че системата все още не е позиционна (нулата, заедно със зряла позиционна система, е измислена много по-късно около 6-ти век от н. е.) и включва неподобни символи за единици, десетки или стотици. освен това тази система е документирана с повече цифри в надписите Нанагат (1 век пр.н.е.) и по-късно в надписите Насик Пещери (2 век н.е.), за да придобие дизайни, които са предимно подобни на индуистко-арабските цифри, използвани днес.
числото "6" се появява специално в Minor Rock Edict № 1, когато Ашока обяснява, че "е бил на турне от 256 дни". еволюцията към новия глиф за 6 се появява на мястото на пряката. написано е с един щрих, донякъде като скорописното малко буква "e". постепенно горната част на удара (над централната качулка) стана по-извита, докато долната част на удара (под централната качулка) стана по-права. арабите пуснаха частта от удара под криволиченето. оттам нататък европейската еволюция към новата 6 беше много ясна, освен флирт с глиф, който приличаше по-скоро на главни букви G.
Изображение 822A | Числото "256" в Minor Rock Edict № 1 на Ашока в Сасарам. | Снимка: Eugen Hultzsch (починал 1927 г.) / Обществено достояние
Автор : Willem Brownstok
Коментари
Публикуване на коментар