всеки етап на differentiation зависи от начина или начина на изразяване на различни фактори за копиране, включително: NFIL3, TCF-1, ETS1, GATA3, PLZF, T-bet, Eomes, RUNX3, RORα, Bcl11b, Gfi1, RORγt и AhR. Координираният режим или начин на експресия на тези специфични копиращи фактори активират или потискат обективни гени, критични в differentiation на подмножествата на лимфоцитите. Специално, Nfil3, чийто начин или начин на експресия се регулира от цитокини, контролира differentiation на differentiation ILCs чрез копиращите фактори Id2, RORγt, Eomes, и Tox. Това предоставя доказателства за тъканните сигнали, които играят ключова роля при решенията на съдбата в ILC линии.
произход и миграция
проучванията сочат, че първичното място на развитие на ILC е в черния дроб при плода и костния мозък при възрастни, тъй като тук са открити CLPs, NKPs и CHILP. След това клетките излизат и циркулират в кръвта, докато стигнат до определените им тъкани, кодирани от адхезионни молекули и хемокини. Въпреки че е показано, че съзряването на ILC може да се извърши извън първичните лимфоидни тъкани, подобно на съзряването на наивни Т-хелперни клетки.
Изображение 433A | Схематична схема на развитието на ILC, естествено базирани на миши differentiation пътища. | Mk4716 / Attribution-Share Alike 4.0 International | Page URL : (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:ILC_development_2_PNG.png) от Wikimedia Commons
Автор : Gerald Dunders
Препратки:
Медицинска микробиология II: Стерилизация, лабораторна диагностика и имунен отговор
Коментари
Публикуване на коментар